Ветрилото си перлено разтварят
звездите ярки в потъмнялото небе.
От красотата им сега омаян аз не питам
кой този хляб горчив замеси и изпече
в пекарната на дните безнадеждни
с тестото от добро и зло;
кой чудесата си загуби пак сред мрака,
къде ги разпиля по дългия си път?
Кои са тези чуждото за себе си прибрали
и скрили присвоеното надеждно
в наивността на обществото отегчено,
объркано от посегателства и от лъжи?
Не питам, аз добре ги зная –
познавам нрава им така добре.
С подправени банкноти искат да платят
направените техни грехове.
И мислят, си че са звездите
в небето на живота,
а всъщност само сажди са
отръскани от огъня небесен.