автор: idan1

Ало... пътуването тръгва,
сънят едва се събужда,
ужас - той възкликва,
накъде сега не вижда.

Добре, че букви има и молив
и онзи нрав милостив...
подминато с усмивка,
не, не е преструвка.

Изненадата прави се незрима,
чувства се желана,
полугола панорама,
златолистна, актуална.