автор: ivliter

Живея в някакво размито време
с неясни очертания –
в една рисунка акварелна
сътворена от случайността.
И в разводнените петна
не мога аз да разчета
знаменията в произволните им форми,
загадъчните тайнства
на смисъла от битието.
Неясни като смисъла от времето
минаващо през мен.
Преливащи се цветове един във друг,
оттичащи един от друг –
в калейдоскопичната игра
на светлини и сенки,
задъхан ребус от контрасти.
И в тях творецът, може би,
разочарован от несръчността си
в осъществяването на мечтата,
подпрян на патерицата на грубия си опит,
ще докуцука някак си
на творчеството до пустинния оазис,
за да започне всичко отначало.