автор: osi4kata

Над хълма мъжделее мараня,
следообед е, неделя. И задушно.
Прелитат диви гъски на ята
и чудесата тихичко се случват.
Опънат е небесният чардак -
тук-там по някой облак за украса,
следобедът кръстосва крак връз крак
и слънцето не иска да угасва.
Седим на сянка под огромния чадър,
говорим си, кафето не изстива,
подготвяме вечеря - "цър и пър"
на барбекю-то. И ни е щастливо.
Животът се разплита на кълбо,
почти докрай е тънката му нишка,
Живяхме го с най-страстната любов,
не му спестихме на живота нищо.
Три внучета и къща на крака
(зелена е от завист баба Яга),
родихме най-разумните деца
и те сега са цъфнали на прага.
По-късно ще припадне мрак,
рояк звезди отгоре ще проблесват
и ще запее в нашия бивак
животът най-разкошната си песен.