Бушува зимата навън до лютост,
виелиците гонят неподправен сняг,
в полето вълчи вой самотно скита,
замръзва сякаш залезният праг.
Замръзва, но в Човеците е топло,
нега́ лицата им превзема,
смразява, но сърцето им лелее
по Йордановденско време.
Сънуват нощите Богоявлвенски кръст,
в зени́ците им святостта ги буди,
ще свърне той-велик с вселенска мощ,
в реката благ светът за да пребъде!