Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: 98wincomcity
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14184

Онлайн са:
Анонимни: 482
ХуЛитери: 2
Всичко: 484

Онлайн сега:
:: Oldman
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2025 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОстровръхчо и Заобленчо – 9
раздел: Приказки
автор: pastirka

Напъна се и връхчето прекърши,
а с другото успя да се промуши.
Историята тъй внезапно свърши,
но Островръхчо друга май надуши.
Наблизо фурна малка за закуски
и топъл хляб затваряше, когато
отнякъде човек един се спусна,
видя че не работи, но вратата
отворена все още бе. Тогава
мъжът на нея тихичко почука.
Стопанинът излезе с ей такава
голяма бяла шапка. – Кой ли тука
дошъл е хляб за вкъщи да купува? –
със любопитство взря се той в човека.
– Аз беден съм. Но, както ми се струва,
с труда си мога да платя. И нека
при теб започна аз да чиракувам.
Ала сега ти дай ми за децата
един поне... От утре ще купувам!
Забравили са как ухай комата...
Дотътриха се камъчните братя
с нескрито любопитство до хлебаря.
– Два хляба за децата ще изпратя,
я виж какви са хубави и парят!
Човекът изненадан взе торбата
и с благослов ръката му целуна.
– Ти жив и здрав бъди! А добрината
и тебе да намери! – развълнуван
едва изрече и със крачки бързи
по улицата стръмна се затича
в душата с радостта, от друг отвързана,
и с дви сълзи, напъпили в очите.
Заобленчо, доволен, че храната
не е за скалните дечица нужна,
побутна брат си, после за ръката
го хвана и поеха двама дружно
във лесната посока – все надолу.
На уличката краят беше близко.
Видяха локви със трева набола
и кал – от гуми на коли разплискана.
Тогава чуха глас познат и тънък.
Търкулчо тях за помощ ги зовеше.
Гласът по-силен стана, даже звънък
и на места към детски плач клонеше.
– Подайте ми ръка да се измъкна!
Попаднах във калта на локва гадна!
От вчера тук съм, ето, пак ще мръкне,
напатих се, напатих се безславно...
– Ще ти помогнем, тука сме и двама
със локвата голяма ще се справим.
Млъкни за малко, моля ти се, само! –
Заобленчо над него се изправи.
И Островръхчо беше се замислил
по лесен начин как това да стане.
Една кола засилена разплиска
мътилка и Търкулчо пак остана
закрит догоре от калта, горкия.
Потъна в най-дълбото и млъкна.
Заобленчо изви от камък шия
и, с пръчка да го стигне, вътре бръкна.
Но ти си знаеш, тука идва краят.
Историята утре продължава.
Послушните тогава ще узнаят
какво със трите камъчета става.


Публикувано от BlackCat на 05.01.2025 @ 09:38:44 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   pastirka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.01.2025 год. / 23:27:26 часа

добави твой текст
"Островръхчо и Заобленчо – 9" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.