автор: ivliter

Зимата обу ботушите си бели,
но все още есента
не ѝ отстъпва топлото си място.
Все още на палитрата ѝ ярка греят
жълтооранжевите краски,
макар, че във въздуха се носи вече
полъхът на студовете.
Презрели плодове,
храна на мравките и на осите,
се състезават
кой по-далеч от ствола на дървото
ще се търкулне
по сухата трева на времето.
Денят, с ръмженето на самолет
и с изтъняващата диря по небето
напомня, че животът не е вечен,
че след празника на светлината
по есенните припеци,
идва ред на нещо друго.
Там горе, на върха,
на хълма обгорял от слънце,
титанът Време
с тъничка писклива свирка известява,
че чува стъпката на студовете,
и ще се промени пейзажът пъстроцветен.
Ще го застелят те
с килима бял на снеговете
по който Зимата,
царица пълновластна, ще премине
на белия си трон да седне
и да подпише с указ новия сезон.