автор: osi4kata

Ще се стопя сред капките на онзи дъжд,
внезапно рукнал, за да ме пречисти.
Сред ласките му на любовен мъж,
аз ще забравя всичките си истини.
Ще избледнее постепенно мисълта
за собственост и лично превъзходство,
покълнала безименна тъга
ще ги измести.
Ще ме викне Господ
по име - рязко и веднъж,
аз по инстинкт вика му ще последвам,
забързана сред ласкавия дъжд,
дошъл да ме прегърне за последно.