автор: ivliter

Не искам само ехо да откликва на гласа ми и да изкачвам стръмните склонове на живота сам. Ако в мене не познаете този който ви праща, как ще ме следвате и къде ще вървите? Кой ще ни покаже в бурите житейски как да запалваме фенерите на нашите души, ако не Той?
Той ще ни учи как в непрогледните нощи да запалим светлика в сърцата си с преживяната болка, за да може да продължим напред по пътя си. Ще можем ли с босите крака на своето несъвършенство да пресечем пустинята, да стъпчем тръните на нетърпението си и суетата с които преминаваме през изпитанията на живота, без любовта и помощта му? Единствен Той никого не пренебрегва в любовта си и никого, и никъде не изоставя. Всички сме поканени при него, но не за всекиго отворени ще бъдат портите на неговия дом.