автор: pastirka

Коледа ли? Мили Боже!
Как без пукната пара?
Със стотачка знам, че може
да се справя... Но с пера

върху шапката си стара,
май съм клоун, друже мил.
Дай поне една цигара!
Не девойки за кадрил,

подари ми топло яке
с цип и вдигната яка.
Знам, че всяка жаба квака
в своя гьол, ала така

моя гьол щом експертираш,
с мене ще се съгласиш:
щом човещина намираш,
няма да се резилиш.

Празникът е май за други,
тъй с години е било.
Знам, че имаш си съпруга,
и кола, и колело...

Ето – и елха си купил
мацето да веселиш.
Щом ледът ѝ се разчупи,
и сърмички, и сладкиш,

че и някакъв подарък
ще ти спретне от сърце.
Мен зарадвай с топъл залък,
с мъжка шапка без перце.

Коледен светът да стане
за клошарчето-бедняк.
Нека празнични камбани
зазвънят в душата пак!