автор: hava

Провокирано от картините на Павлета Унджиева


Когато градовете дишат във очакване,
и се делят на важни и не важни...,
а пък прозорците са като клавиши на пиано
докато хората по улиците неизказано
се мятат като риби между вятър, облаци
и пламък -
шумят, мълвят, мълчат и наблюдават
как корабите толкова са горди,
че не разпознават пътищата си обратно... -
посоки търсят и не се завръщат...,
не знаят даже чака ли ги някой...

А там, във градовете,
под отпечатъка на мислите в косите...
или... над тях...
неясни силуети се извайват
и зорко търсят отговорите в очите...
или... във стъпките,
в докосването,
в аромата...
Римуват афектираните щрихи
и разпознават себе си
във колорита,
за да оправдаят своя стоицизъм -
пулсация на времепространството

Дихаят и клюкарстват съзаклятно.
Сливат се във пъзел.
Търсят и опознават Любовта си...