автор: ivliter

Под сенките на боровете стари
и в ехото на върховете
все още песните ми бродят –
там дето младостта ми бързотечна
зася на крачките си шепота лъжовен.
И аз сега,
изправен под бездънното небе,
прашинка, и перце
понесено от порива на вятъра,
с развята риза,
ръце като криле разпервам
да полетя над родната земя
към времето на младостта си.