автор: Marta

Денят в този тънък крайчец на ноември
мирише на индрише*,
на индрише мирише -
мачкам листото в ръцете си -
спомен за лятото с големите
купове розови праскови,
с прахоляка по късните улици,
където никакви дъждове не бягаха,
заедно с децата и кучетата,
никакви дъждове не падаха,
съответно не ставаха и не изпращаха
калпазаните до домовете
зад
светналите
над главите им отворени прозорци...

Това е някакъв бегъл просветнал есенен спомен,
сякаш надниквам за малко в
някогашен смесен магазин,
където има какво ли не по лавиците,
но не и каквото ти трябва,
не точно това което търсиш-
винаги нещо приблизително
така е със белите
беглите спомени...

В сумрака се мяркат
телевизор с каренце,
дори жълта дюля,

зад тезгяха е Стана,
продава ми спомен
за някакво близко-далечно лято ли, есен ли...
лицето и свети

на лемон мерише
официално,
а всъщност
на здравец
и дъвка*


...Внезапно те мушка
този близо-далечен спомен
я в стомаха,
я в сърцето,
и не са замесени никакви пеперуди,
а всякакви мушката.

* видове мушкато