автор: fyon

По залез, в лятното, широко задоволство,
следа от бледа, тънка меланхолия.
Врата отворена на някакво посолство
оформя малко бягство до Монголия.
В Монголия светът е благ и вечен.
Тъй непознат: със майки и със татковци.
Сгъстява се черешовата вечер
и лакомо топиш й пръст във сладкото.

Монголия е мировата тайна.
С прозорци светли, с хора като сънища.
И обграден от толкова безкрайност,
притихнал си отвънка и си мъничък.

Монголия е всичко отначало.
Живот във малки шарени подаръци.
Леглото ти с небесно одеало
и дневник само с бели страници.

Накрая се прибираш, яхнал облаци.
С дърветата в квартала се целувате.
И всичко ти е гладко и е обло…
като се връщаш от небивало пътуване.

31.07.2013