Как само мерим разстоянията в думи
Разтягаме ги и ги свиваме обратно
Прищявка ли е? Нещо ми се губи...
Обсъждахме го вече многократно,
но още ми се свива под сърцето
и още пръстите ми затреперват...
Не, не е без значение, което
трептящи думите ни ваят.
Как само, казани, ни оковават
в очаквания, търсещи изява...
А миговете... тихо отминават.
Какво, за Бога, в нас остава?