автор: osi4kata

(почти по Едгар Алън По)

Бъдещето ми в мъгла, полусляпа съм сега, миналото на кълбо. Гарванът на Алън По
грачи с грозния си глас, иска да го следвам аз в тази тъмносиня нощ
( с полумесец за разкош).
Но отказвам да летя с гарвановите крила, горестта ми ще умре, ала аз - не! Не, не, не!
Тука ми е рай и ад. Да, обичам този свят. Бъдещето ми в мъгла,
гасне моята звезда,
чувствам - двете ми ръце се превръщат на криле. Само мах
и съм отвъд, гарванът чертае път.
Спомените ми - кълбо, скрито под едно ребро, се търкулват все напред. Всеки има ден и ред.
В пет и нещо може би, аз се будя призори. В този свят съм, жива. Тук. Бил е гарванът за друг.