автор: mariq-desislava

В немирната грация
на тихото изкуство да бъдеш себе си,
да устоиш на себе си
е безчинство за избрани.

Презираш смръщената цялост на разума,
безликото му съвършенство те отчайва.

Агонията на живота е безкрайна -
забравен вятър,
враснал в душата.

И ако сам себе си превърнеш в реактор,
тъгата ще престане
да следва нишката
на съблазнителните си ритуали.

Човешкото в теб няма вече да боли,
докато всичко останало
спокойно и безвъзвратно се възпламенява.