автор: Oldman

Вече месец се избира
в парламента председател.
В новините се обсъжда,
коментатори осъждат.
Нашенския парламент.
е световен прецедент!
Всеки ден се наблюдава
и физическа разправа.
Циркът е неимоверен.
Парламентът ще залезе,
ала този хумор черен
през носа ни ще излезе...

Нека чуеме дебата,
воден сякаш в махалата:

- Защо точно пък най-стария,
та той вече кукурига!
Дисциплина в парламента
много трудно ще постига.
Стар човек едва ли може
ред, щом трябва, да наложи.
- А защо пък не най-ниския?
До земята и народа
все пак той най-близко е.
Но веднага опонираха:
може той да се снишава,
щом се работа задава.
- Що да е най-високия.
Може той да не е стока,
но ще вижда от високо
точно във каква посока
да се поведе народа.
- А защо пък не жена?
Тя със свойта красота
може да спаси света,
в частност нашата страна...

Вече всичко бе неясно.
Не се стигна до решение.
И тогава някой стана
и изказа друго мнение:
- Нека да е най-дебелия!
След като това предложи,
тезата си той изложи:
- Явно той добре се справя,
щом храната усвоява,
лесно във тегло наддава,
и народните пари
бързо той ще удвои.
Всеки докато е зяпал,
той добре се е налапал.
- Тъй народа ще добрува.
От храна ще се подува.
И това бе, според мен
много мъдър аргумент!
Всички в миг се съгласиха,
бързо се обединиха,
да приемат те решиха
това мъдро предложение.
Своя глас единодушно
те, по партии послушно
дадоха и го избраха.
Чуха се и други мнения,
но потънаха веднага
във всеобщия възторг
и всеобщо одобрение.
Най-дебелото лице
в миг кормилото пое
и удари по звънеца:
Два дни даде за почивка.
Обяви след туй банкет.
Вече всичко бе наред!
И започна се веселие,
щом избран бе най-дебелия.
Най-достойния всред равни.
Битката завърши славно.
Вече нашата държава
мъдро ще се управлява...

29.11.2024 г.