автор: osi4kata

съвременен прочит на приказката


Вълкът се скри зад паднало дърво,
без дъх останал и с език изплезен.
Избяга май от гладна за любов
Червена шапчица със татуиран глезен.
Заплака тихо. Сатанински времена,
ужасни непонятни нрави!
Жената трябва да е плаха на сърна.
Или поне такава да се прави.
А не да се вторачва като бик,
да рови с крак в дъбравената почва
и да те сграбчи в следващия миг -
тъй страстно, до изпукване на кости.
Облечена в оскъдно облекло,
с червена шапка върху руси къдри,
без много приказки защо -
да те лиши от мъжката ти мъдрост.
Да ѝ избягаш с луд неистов бяг,
да тракат в ужас всичките ти зъби,
а тя да те пресреща хитро пак,
с невинната си кошничка за гъби.
Добре че падна мрак и заръмя,
та блудницата малка се присети,
че носеше на баба си храна
и хапчета за ишиаса... И сърцето.
Тогава Вълчо скочи през глава
зад дънера, полегнал покрай друма.
Зарови се във дивата трева
и се покри с нападалата шума.
Спаси се. Ще прекара тук нощта,
Сърцето му до пръскане ще бие,
а утре в друга някоя гора
протяжно към съдбата си ще вие.