автор: Samanda

Понякога най-силното присъствие е отсъствието. Интервалът от време, през което можем да усетим и осъзнаем ценността на човека, от чието присъствие сме лишени поради стечение на някакви обстоятелства. Тогава проумяваме, че ако нечие присъствие предизвиква душата ни да се усмихва, изпълва я с жизнена сила и с желание за съзидание, струва си да положим нужните усилия, за да задържим този човек в живота си.
Осъзнаването на важността от присъствието на партньор, наш близък или приятел в ежедневието ни поражда необходимостта по-често да се взираме в огледалота на неговата душа. Да си даваме сметка дали с някои свои думи и дела не нараняваме чувствата му, не рушим покоя в душата му, не прекършваме волята му за живот.
Хармоничните взаимоотношенията между партньори, родители и деца, между приятели, съседи и колеги са едни от най- хубавите неща, които можем да изживеем по краткия си земен път. Хармонията в човешките взаимоотношения се базира на взаимното уважение и зачитане, на лоялността, деликатността и доверието. От съществено значение за красивия танц на душите е и признатото право на другия да е различен по убеждения, манталитет, ценности, стремежи и предпочитания, при условие, че не оспорва и не отрича нашата "различност".
Най-важната предпоставка за създаването и поддържането на хармонични взаимотношения, според мен, е ненакърняването на достойнството на значимите за нас хора чрез доброволния отказ от онези вербални и поведенчески актове, които са неприемливи и унизителни за тях. Осъзнаването на истината, че нашата лична свобода се простира до онзи предел, откъдето започва свободата на другия, е гаранция за продължителна и искрена взаимност.
Животът ни има толкова Смисъл, колкото хора можем да обичаме и подкрепяме безусловно, надграждайки и обичта към нас самите. Не оцеляването, а себеуважението и себезачитането ни задължават да не допускаме контролиращи маниаци ( Kontrol manyaklığı - Psihologofisi.com), манипулатори и интриганти до зоната на личния си комфорт. Само по този начин можем да опазим цялостта и ненакърнимостта на Аза си и правото си на живот по законите на Истината, Красотата и Любовта.
Обичта и загрижеността ни за значимите за нас хора не изисква себеотричане и саможертва. Жертвата може ли да обича насилника? Любовта е акт на доброволниа отдаденост и посветеност. Обратното на любовта не е омразата, а насилието във всичките му форми. От вербалната( във всичките му нюанси) до физическата. Надеждата за завръщане на хармонията в озверелия ни свят е в оплодената от любов мисъл. Тя е непобедима.

Samanda