автор: ivliter

Отърка се в нощта луната
и отъня,
на половина се стопи.
И ето я сега,
отслабнала, и променена,
усмихва се загадъчно,
и насърчително –
подканващо
за творчество, и за промяна.
Усмивката си ясна пуска тя отгоре,
като монета сребърна
в калъфа на цигулката
на вдъхновения щурец-свирец,
неукротимия мечтател.