автор: fyon

Все още ми е рано да ти пиша,
защото в стройни рими те заривам,
в пределно ясни думи те издишам
и не докосвам прежда от коприва.

Но ти се появяваш все по тъмно
и в най-незащитените ми стаи:
в ронливите приюти на съня ми,
бездомен и след края си – безкраен.

Разбирам, в мен отдавна си написан,
и то със толкова дълбоки думи,
че в тях се дави всяка моя мисъл
и чак дотам не мога да се гмурна.

И ти разбираш - римите светлеят,
напаснати в повърхност твърде гладка.
И даже да е хлъзгаво под нея,
не мога да ти пиша още... татко...