автор: idan1

Колко нощи
бил си с нея...
Колко нощи
целувал си я до насита,
колко нощи
си я любил до полуда...
Колко...
В колко сънища
това било е...

С изгрева КРАСОТАТА
да посрещнеш...
НЕ В СЪН пореден,
романтичен,
ИСТИНСКИ в
очи да я погледнеш...

Един след друг
пристигат авионите,
расте тръпката,
прелива...
дали ще се познаете...
Господи, ами ако...

О, Не! КРАСОТАТА
има едно лице-
това което ти
от сънищата знаеш.
От крак на крак
пристъпваш
забързваш се и...
На забавен каданс,
като във филм
любовен,
като приказка
вълшебна,
на изхода...
ТЯ! Стои
на ляво леко
килната глава,
в усмивка цялата струи.

Гърлото пресъхва...
краката леко
се вдървяват...
после... политаш
сякаш.
Усмихваш се...
ръце протягаш,
нейните поемаш,
с целувки ги покриваш,
с дъх ги стопляш.
Очите се прегръщат,
опитваш
"Здравей" да кажеш
но...
устните, нейните срещат.