автор: ivliter

По свежата трева на утрото
сълзи роса
събрала нощните въздишки на звездите.
Навсякъде роса…
И слънцето е тази сутрин капка,
пречистваща сълза от синьото небе
прихваната от дългите ръце зелени на дърветата.
Събудени, цветенцата очи отварят,
лицата си наплискват с песенна роса от синевата.
В дланта ми капчици сребристи
улавят с изгревни лъчи деня.
Самият аз съм бистра росна капка
в потрепващата длан на времето крилато.