автор: ivliter

Нощта прогонват първо от града
с трескавата си безсъница прозорците,
прогледнали на лампите
със светлите зеници,
запърхали със електрическите свои мигли.
Прозорците,
на светлината първите
нетърпеливи, плахи пеперуди.
След тях пробягва тихичко
зората с леките си стъпки по небето.
И щом петел пропее в ранината,
нощта-беглец тогава,
изтръпнала от преживяното,
започва да отстъпва, започва да се крие
в потайните си и неприкосновени
бърлоги, и скривалища:
в гърлата на комините,
в отдушниците на мазите и таваните –
там където, не може никой да я види,
не може никой да я срещне.
И ще дочака търпеливо там
тя идването на часа ѝ неотменен.