автор: Oldman

Аз знам, прераждане че има
за неспокойните души.
И пример жив пред мене виждам -
морякът Капитан Кощѝ.

Преплавал всички океани
и бил в невиждани земи -
такъв познавах капитана,
пирата Капитан Кощѝ.

Аз знам, прераждане че има.
В Кощѝ аз виждам Одисей.
Той прероден е в Капитана
и продължил е да живей.

Животът му е низ от случки.
Пред тях реалността бледней.
И тези случки са достойни
единствено за Одисей.

Той се е срещал със русалки
и бил е запленен от тях,
но да се влюбиш във русалка,
съвсем не счита той за грях.

За него грях е да робуваш,
привързан към парче земя.
За хляба си да се вълнуваш
във жалката си суета.

Морето волността ти дава
и чувство, че си още жив.
Сърцето с радост то изпълва
и прави те така щастлив!

Дори да се надигне буря,
Природата се развилней,
без страх я среща капитана,
съвременния Одисей.

Вълни се яростно нахвърлят
и всичко в кораба трещи,
тогаз на мостика изправен
застава Капитан Кощѝ.

Трептят въжета като струни
и мачтите едва крепят.
Под напора на урагана
платната яростно плющят.

Така в двубой със океана,
изправил се като скала
излиза смело капитана
срещу петметрова вълна.

Излиза като победител
обветреният морски вълк.
Природата му е учител,
към Нея само има дълг.

И според неговото мнение,
е много важно за моряка
да знае морските течения.
От изключително значение!

Че в подходящото течение,
съвпадащо със твоя курс,
ти от гориво, без съмнение
пестиш значителен ресурс...

Аз много разкази съм слушал
за дългия му земен път.
- Дали е земен, или морски,
другарите му да решат.

В Балчик намери своя пристан
и заживя на старини -
далеч от битките пиратски
всред океанските вълни.

До ден, когато чух в небето
самотен гларус да пищи.
И аз разбрах, той бе отнесъл
душата волна на Кощѝ.

Той стана спомен и легенда
във родния си град Балчик,
и ний ще помним до последно
изсечения негов лик.

Но отлетял от там, където
се гонят морските вълни,
на родния си град в сърцето
той знай – оставил е следи.

И ще се радва от небето
- не са забравени в Балчик
историите за морето,
по детски ведрия му лик.

Днес всеки вижда, край морето,
че негов паметник стои,
със взор отправен там, където
бушуват морските вълни.

Балчик напълно заслужава
да се запомни и с това,
че непотънали в забрава,
той помни своите чеда.

Аз вярвам, в бъдеще ще има
регата „Капитан Кощѝ“
и ветроходци ще се борят
на нея с морските вълни…

Илко Илиев, 29.04.2021, София