автор: zinka

Ще притихна, ще замлъкна
и ще стана невидима.
Огън няма да ти стъкна,
няма топъл хляб да има.

После пак поела пътя
ще си тананикам тихо.
За какво да те осъждам?
А и как се съди вихър?

Вихър ли е – той си вее –
все сърдит и все разпален.
Вихър – кой ли ще посмее
да го гушне и погали?

Кой ли ще го заобича...?
Аз опитах – но не става.
Вече и не се заричам –
болка, камък и забрава!

Да, ще стана по-самотна,
че без друго съм към края.
В тихо долче ще се кротна,
а от там ... и аз не зная –

в Ада, в Рая – както стане –
Свети Петър да решава.
Ако звъннат сто камбани –
значи Господ ми прощава!