автор: Oldman

Когато бяхме ученици
и Данко беше ми съсед,
живяхме като волни птици
и всичко беше ни наред.

Живеехме във “Гемиджито“,
една балчишка махала.
От ранна сутрин, до насита
денят минаваше в игра.

Играехме до късни нощи:
аз, Данко, Ваната, Танас
и дразнехме от проклетия
бай Миро, бай Тодош и Спас.

Ловяхме с восък пеливани
и им устройвахме борба.
Ний гледахме какво ще стане
и ни вълнуваше това.

Промъквахме се в Бахчелика
за да крадеме плодове.
Бай Гатьо щом ни се развика,
страхът ни даваше криле.

Филия с мас ни бе храната,
а Данко правеше халва.
Така живяхме в махалата
и ни харесваше това.

Наистина, живяхме бедно,
ала беда не бе това.
Със друго бяхме ний богати –
на детството си с радостта.

Тъй чакахме да дойде зима,
за да подкараме шейни!
В Балчик поне баири има –
от плажа, до Баирбашѝ.

А после, още в ранна пролет,
едва дошъл е Първи май,
и ние вече сме на плажа.
Сърцето, детското не трай!

Настръхнали до тъмно-синьо
подскачахме от крак на крак
за да изсъхнем, после гузно
ний се прибирахме по мрак…

- Деца балчишки – волни птички
на малкия ни свиден град.
Така растяхме ние всички.
Балчик бе целият ни свят!

Днес спомените ми са живи
и топлят ме на старини.
Отминалите дни щастливи
далеч останаха… Уви!...

Илко Илиев
12.05.2018 г. / 19.04.2021 г.
София