автор: ivliter

Нощта,
гадателка и прорицателка,
с поглед уморен ме гледа,
с подпухнали очи от взиране в тъмата.
Нощта, понесла много болки и тревоги,
отнела други безвъзмездно,
от хиляди безсънни мигове подплашена
си търси ново тихичко местенце за покой
и за отмора.
Нощта,
преситена от самота и тайни мисли,
от посегателства и разточителства,
прикрила видими неща,
извадила на показ други
дълбоко спотаени в нас,
ще прави новата си равносметка
за стореното и нестореното.
Нощта от мене си отива
забола на върха
на острото си копие луната.