автор: LeoBedrosian

"Че ти си го казал, пък който умее
да слуша и чува словата на Лео,
че те като старата круша на двора
и сянка предлагат, и кът за отмора
и плод за ракия със полъх на лято,
и клони за огрев в комина когато
виелица зимна по вълчи завие…
Така че, наздраве със ланшна ракия
за думите, Лео. Пиши си ги, брате,
пък ние, повярвай, четем ти словата!"
Vesan

Как радваш душата със думи, ти брате
че чак му се ще на човек край софрата
и песен да народна, да викне, запее
и булка да щипне, тъй както умее...
И нека си духа, и нека да вие...
Таз зима коварна не ще ни затрие.
Щом огъня весело пука в камина,
щом вино червено в бадъня възвира
и тлъстия Гошко грухти във мазата
готов е за жертва да блажи тавата.
LeoBedrosian

"Поспрях се, послушах, словата отпих ти
и ланшната пробвах, затуй ще попитам:
когато със крушата спориш на двора,
тоз разговор чуват ли външните хора
и знае ли някой на колко ракии
е Лео - юначният мъж харамия?
Знам, плевели всеки в градината чисти,
а други ги търсят във чуждите мисли..."
pastirka

С дървото си имаме стара задявка -
взе плод да не дава, а аз му се каня
със остра балтия да сторя подпалки
та белким огъня зимъс да нахраня!
LeoBedrosian

"Не давай на огъня старата круша,
тя още те пази от слънцето жарко,
а приказни случки разказва, послушай,
приседнал под нейната майчина сянка..."
pastirka

не давам и още със думи се грея
ще взема от радост дори да запея
че трака часовника стар и към пет
отива деня. На сърце капна мед!
LeoBedrosian

Написаното е извлечено от коментарите на Думите ми са кисела ракия, за което искрено благодаря на чудесните поети Vesan и pastirka