Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Говоря сам със себе си и със света в мене,
като добрата любов
Този свят, който е в мене, расте, диша, мами ме
и едновременно ме убива.
Говорим за съвсем незначителни
и смешни неща
с Евгения Шуплинова –
за ветровете, за нощта, за цветовете, за тревите, за птиците…
И при това заедно се смеем, смеем се,
без дори да знам защо,
а и не искам да се смея,
защото цветът и мирисът на тялото ми се изменят.
Казвам ù, че от другата страна
на любовта нищо не съществува,
защото тя е бяла смърт
и сън без дъно.
ОД ДРУГАТА СТРАНА НА ЉУБОВТА
Автор: Васил Тоциновси, Република Северна Македонија
Зборувам сам со себе со тој свет во мене
ко добра љубов
тој свет во мене што расте, диши, ме мами
и истовремено убива
Зборуваме за сосема безначајни
и смешни работи
се Евгенија Шуплинова
за ветрот, ноќта, боите, тревите, птиците...
И на оваа страна се смееме, се смееме
ни самиот не знам зошто
а и не сакам да се смеам
бојата и мирисот на телото ми се изменија
ти велам од другата страна
на љубовта ништо не постои
зашто си бела смрт
и сон без дно.
Б.а. Стихотворението е поместено в петезичната (многоезичната )ми преводна антология Гласове от Балканите, (2016) и двуезичната ми преводна поетична книга “Вик”, (2016) от македонски на български език от Васил Тоциновски.
ВАСИЛ ТОЦИНОВСКИ
Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор на книги за деца и възрастни, критик и есеист, литературен историк, антологист и преводач. Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани в програмите на тогавашната ЈРТ (Югославска телевизия и радио) и в многобройни програми и фестивали по света. Работи като научен сътрудник в Института за македонска литература в университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, а от 2008 год. до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор в Катедрата по македонски език и литература във Философския факултет в Риека, Хърватия. Автор е и на шестдесет книги Известни са стихосбирките му: „Тайна в съня”, „Отворена врата”, „Ден за игра” и „Закритият ковчег”. От литературната история на автора особено важни са монографиите му: „Македонските преводи на 19 век“ и „Македонската История на 19-ти век”. Носител е на най-високите държавни награди и отличия и на многобройни чуждестранни литературни награди. Негови творби са превеждани на седемнадесет езика в света. Бил е главен и отговорен редактор на много литературни и научни списания, а сред тях и на най-старото македонско литературно списание „Съвременник”. Член е на Дружеството на писателите на Македония и почетен вицепрезидент на Хърватското литературно дружество в Риека, Хърватия.