ами първото ми стихче, което написах отдавна. Това е...
Казват и грозна и черна била тя,
със пъклен огън в очите,
в ръката си държала коса,
качулка прикривала и къдрите.
А аз я виждам красива,
със нежно сиви очи,
в ръка с китка бодлива
и махагонено черни коси.
О, смърт Богиньо моя,
Ела и ме вземи
защото хубаво е в покоя,
и няма живот след Смъртта.