автор: idan1

Слънчев лъч
си в дланите донесе,
коктейл - снежинки
и влюбени усмивки,
от чашата "ОБИЧ"
без мяра пием,
съня си в реалността
да открием.

Роза целуната - ухание
в ароматно мечтание,
следи неизчезващи
в душите остави,
в телата огън разпали.
Мигът не спря...
Но и не отлетя.
Величието на красотата му,
неподправено в нас остана.