автор: poligraf

Името си никога не съм предал,
нося го достойно с гордост,
по път незрим вървях да бъда бял,
на високата човечност образ.

Стъпвам с благодарност по земята,
разлистил въжделените мечти,
в тоз живот неповторим и кратък
името ми свято ме краси.

Отразена там е същността ми,
неподправена, лъчиста,
буквите му в строен ред засмени
същи перли са в мъниста.