автор: zinka

Цяла нощ сънувах крокодили
шляпащи из тихия поток.
Чувах кон отчаяно да цвили
в злата паст на хищника жекток.

Съмна се, но слънцето не грейна,
не запя петел от курник нов,
нито агне байново проблейна,
ни денят предсказваше любов.

Сиво, сиво – вътре и навънка –
лепкава мъгла и сипкав дим.
В този мрачен свят и аз съм брънка –
и в една сиджимка с вас висим.

А пред мен – поля неразорани,
плуг без вол, магаре без седло,
две асми от цигани обрани
и от НАП – поредното писмо.

Крокодили цяла нощ сънувах –
и потръпнах... – коня... аз ли бях?
Ако бях... – дали пък съществувам?
И престанах да изпитвам страх