автор: ivliter

Пак слънцето изгрява
тържествено, спокойно над земята.
И под усмивката на светлината
светът набъбва и се разширява
в едни безкрайни и далечни граници,
в които даже мисълта се губи.
Безкраят сякаш се излива върху мен.
В неподражаемата бездна на деня
нахлува пулса на вселената в кръвта ми
и ме докосва с нежността на аромати непознати.
Пак тръгвам с песента на вдъхновението
по пътя още не вървян,
загърбил грижи и тревоги.
И повече какво да искам!?...