автор: zinka

Непознат ме срещна и – целуна.
Как се случи просто не разбрах.
Вечерта ли беше тънколунна,
или бе ме ръснал звезден прах?

Той ми каза: „Много си красива!”
и по своя път си продължи...
Закъснях – втрещена и щастлива –
да откликна: „Пак ми го кажи!”

Знам, отново няма да се случи!
Този мъж навярно бе пиян
или след деня си – сив и скучен –
вечерта бе разрисувал сам:

светла охра, мъничко цинобър,
ултра синьо, ярък веронез –
сред потока хора – плаващ бобър –
/тоест аз/ – събудил интерес!

Може би и сам с душа на бобър,
бе подушил сродна в мен душа?
/...аз не бих добавила цинобър –
пинко бих... Е, може да греша.../

Днес, с целувката му ненадейна
искам да целуна някой друг!
Бобърка съм – да! Не ми се смейте...
Днес целувам всеки бобър, тук!

Цун! :)