автор: ivliter

Нощта старопланинска ще покрие бавно
с наметката си тъмна върхове, била
и хороскопа си звездите ще напишат
за всичко дето е било, и не било.
Над силуетите на старите дървета
ще тръгне месецът със плахи стъпки
да търси
изгубената своя половинка.
А през отворения ми прозорец неусетно
ще влезе предпазливо лепкав мрак
с упойващия мирис на лалета
и ще ме гали пак сънят с перце целебно.