автор: veniamin

Отначало бяхме като слетите стрелки
на часовника в дванайсет,
но вместо да сме предсказуемо точни,
аз отново избързах
и се взривих в друго измерение.

После клюмнах в срамежлива посока

и се превърнах в отчаяно махало,
което искаше да върне времето обратно,
а ти се въртеше
като часовникова стрелка,
на която са и откраднали мигновението.