автор: Oldman

Веднаж срещнах Дионисий
и му казвам: - Дионисий,
стой, за малко се поспри.
От хитона нещо вѝси.
Я вземи го прибери.
Нещо къс ти е хитона.
(А тогава панталона
още непознат бе, значи).
Дионисий смело крачи
и развява си хитона.
Не му пука, че отдолу
той развява и питона.
Всеки отдалеч го вижда
и му тайничко завижда.
А наоколо богини
го изпиват със очи.
Гледат го в очите сини,
той примигва и мълчи.
На богините, горките
се изпълваха главите
с мисли доста неприлични,
за тях твърде нетипични.
А пък той се изчервява
и смутено си мълчи.
Що се свиваш Дионисий,
изчервяваш и мълчиш?
Време е да се събудиш,
жезъла да развъртиш.
Да се вдигне перушина,
да се види, че си мъж.
Хващай жезъла си здраво
и като мъжкар се дръж!
Предизвикваш в нас тревога.
Събуди се ти, за Бога!
Всеки мисли те за гей,
гледа те, с око намигва
и направо ти се смей.
Може ли така, бе брате,
да излагаш тъй Елада.
Виж, невеста имаш млада.
Вече тя едва те гледа.
Ще отиде при съседа
а ти супата ще духаш.
Супа ще яде съседа
и сеира ти ще гледа.
А ти отстрани ще зяпаш
как жена ти друг прилапа...

Та, тогаз асоциация
за нашата демокрация
аз направих и си сетих:
Днес се пада ден Десети
от Ноември, господа.
Че е празник, се присетих,
голям празник, при това.
Туй е датата, която
ни изпълни със надежда
преди толкова години.
Календара аз поглеждам -
Точно тридесет и пет.
И си спомних социализма,
по-конкретно, Кубадински
и очичките му свински,
който в речта пред народа
(и тогава и сега, речите са си на мода),
даде пример за това,
колко здрав бил социализма:
- „Че се клател, някой казват.
Дръжки! Нека си приказват.
И на коча му се клати
туй, що му висѝ отдолу.
Клати се, ама не пада“!
(За всеобща изненада).

Та така със Дионисий
и това, което вѝси...

А ний помниме Десети
на Ноември. И възторга
преди тридесет и пет.
Днес, години след това,
не че всичко е наред
но поне надежда има.
Тя се клати, но не пада.
Като онова на коча.
Какво точно, ще прескоча.

10.11.2024 г. И.Илиев