автор: Oldman

Щом започнат да заменят
органите в твойто тяло
със пластмаса и метал,
времето е отлетяло.

Значи преминаваш, драги
в категория „взел - дал“.
Значи, ти „изял си хляба“.
Тоест, че си остарял.

Не е ясно колко взел си.
Сигурно е, че си дал.
Дал си младостта, труда си,
не напразно си живял.

Някой вземат много малко -
глътка въздух, късче хляб.
Други грабят без насита,
и без някого да питат
искат всичко да опитат,
да заграбят, присвоят
и „през трупове минават“
те през своя жизнен път.

Младите, ще разберете.
Има време, потърпете,
ще ви дойде до главата.
Вий не сте безсмъртни, смятам.

Колкото и да остава
да живееш на тоз свят,
дните ти са преброени
и те чака край познат.

Човек не живее вечно.
Всеки има свой лимит.
Че „живота бил безкраен“ -
смятам, че това е мит.

А пък в края на живота
бързо времето върви.
Щом човек постарее,
то стремително лети.

На младите съвет давам
непоискан, без пари.
Туй, що ти живота дава,
го внимателно вземи.

Не със сила, безпардонно
а със труд и интелект.
Благородно, неотклонно
постигни така респект.

Тъй ще бъдеш уважаван
от околните до тебе.
Няма да си укоряван
а за пример ще си даван.

И във края на живота
ще си удовлетворен.
Непоискан съвет давам,
па каквото ще да става!

И.Илиев 09.11.2024 г.