Мо, владетелят на световете,
повелителят дори на боговете,
дал на многобройните чудачества
нещо много ценно - качества.
А човекът, виждайки различното,
хвърлил се да прави неприличното -
искал още качества различни
и да бъдат, казал, динамични.
- Туй човеко, са подробности -
рекъл Мо - дрявам ти способности.
Няма с тях да се заблудиш,
но ще трябва много да се трудиш
и затуй, че си човек
ще вървиш чрез труд от век във век
и към всичко с неговата мяра
ще укрепваш свойта вяра.
И накрая Мо отсече:
- Слушай ме внимтелно човече!
Дейността от теб приета,
е с двойни остриета -
можеш ти да се развиваш,
но пък от умора ще умираш.