автор: ivliter

Луна безумна,
с разплетени коси,
щурците пощурява.
И вдъхновението им,
сподирено от сенокосен вятър,
коси на тишината крехката трева,
с опънатите лъкове
на техните цигулки.
Звучи прелюдия вселенска
под звездното небе.
С отворени очи
в нощта към мен върви
едно прекрасно
в ухания цъфтящо чувство.