автор: fyon

Не ми отнемайте Америка.
Из цялото нетленно странство
къде отново ще намеря
подобен дом извън пространството?

Какъв ти дом! В небесна шатра
отекват минало и музика.
За мене само Франк Синатра
е нюйоркски ветрец по бузите.

И само блусът из безкрая
така ме носи и разсипва,
че в моята софийска стая
да се разлее Мисисипи.

Какво като Манхатън само
безплътен съм го преживяла.
Аз виждах всеки негов камък
с диоптъра на Уди Алън.

Не ме препъвайте „По пътя“,
Америка не ми отнемайте,
в която можеш да си тътен,
а всяка власт е резен време.

И щом на ръст пораснеш с метри,
властта щом спре да бъде трудна,
там има кой да те усети,
да те смали и те разбуди.

Дори измисляна усърдно,
не ми отнемайте Америка.
Аз зная, че ще се завърне.
Не знам дали ще ме намери...