Всеки тук се изявява.
Плявата не се отсява.
Своята моментна слава
лесно всеки получава.
Мен това ме забавлява
и без да се заблуждавам,
никак не се притеснявам,
че поет от мен не става.
Пиша глупости във рими.
Лошо ли е? Ха кажи ми.
Никого не критикувам,
пиша, без да се надувам.
На велик не преструвам.
Не обичам да се хваля,
и не ме интересува
туй що пиша дали струва.
Аз не трупам самочувствие
с пози и фалшиви чувства.
А така, от суета
(да, човешко е това),
пратя стихче, и с надежда
към монитора поглеждам
глупостите, дето пращам
дали ще се публикуват.
Малко нужно е човеку
да му стане драго, леко.
Колко дребни са нещата,
дето стоплят ни душата!...
16.03.2024 г. И.Илиев