автор: LATINKA-ZLATNA

Автор: Борче Панов, Република Северна Македония

Днес човекът трябва да се сети
да изключи мобилния телефон, компютъра и интернета,
телевизора, войните, убийствата, цунамитата,
атомните електроцентрали, които източват радиоактивност;
огромните мутации на мекотелите,
изхвърлени на брега от една нова еволюция;
малките и големите диктатори,
които жонглират с фосилите на историята,
като с отрязаните човешки глави;
които безсрамно ни гледат в очите
и ни разказват вицове за Худини
след полярния вортекс,
който спира играта на вълните в езерата
и във водопадите дълбае иконостаса
от замръзналия ад на Данте,
както и озоновата дупка и светлината, която не се превръща в пепел;
като филмовата лента със слънцето, от което сме се отказали,
а след това и дигиталния часовник за събуждане,
машинката за бръснене и алармите –
просто цялата електроника наоколо,
в която потъваме, като електроните в двоичните масиви,
които разказват на мониторите за непостоянния Аз;
освен
навреме да се сети да замени батерията на пейсмейкъра,
ако сърцето му е слабо.
Тогава може да забрави за времето
и да направи първите стъпки в невинността на снега...

ДЕНЕС, ЧОВЕК ТРЕБА ДА СЕ СЕТИ

Автор: Борче Панов, Република Северна Македонија

Денес, човек треба да се сети
да ги исклучи мобилниот телефон, компјутерот и интернетот,
телевизорот, војните, убиствата, цунамите,
нуклеарните централи што истечуваат радиоактивност,
џиновските мутации на мекотелците
исфрлени на брегот од една нова еволуција,
малите и големите диктатори,
што жонглираат со фосилите на историјата
како со отсечени човечки глави,
кои бесрамано не гледаат во очи
и ни кажуваат вицеви за Худини,
потоа поларниот вортекс
што ја сопира играта на брановите во езерата,
и во водопадите го резба иконостасот
од замрзнатиот пекол на Данте,
па озонските дупки и светлината што не пеплосува
како филмска лента со сонцето од кое сме се откажале,
а потоа и дигиталниот часовник за будење,
машинката за бричење и алармите –
едноставно – сета електроника околу,
во која понираме како електрони во бинарни низи
што нè раскажуваат на мониторите како непостојани Јас,
освен –
навреме да се сети да ја замени батеријата на пејсмејкерот,
ако срцето му слабо.
Тогаш, може да заборави на времето
и да ги направи првите стапалки низ невиноста на снегот...

Б.а. Стихотворението е поместено в преводната ми двуезична поетична книга „Частици хематит” (2016) от македонски на български език от Борче Панов.

Думи за автора:

Борче Панов е роден в Радовиш, Република Македония. Завършил е Филологическия факултет в Скопие. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1998 година. Неговата поезия е представена в много антологии и панорамни сборници на съвременната македонска поезия,в чужди антологии, като тези от Манила (2012), Украйна (2013), Румъния (2015), България (2016) и др., и в различни електронни списания, библиотеки и сайтове за поезия. Поезията му е превеждана на английски, немски, френски, испански, украински, български, словенски, хърватски и сръбски език. Носител е на много литературни награди за поезия. Досега е публикувал поетичните си книги: „Какво e видял Чарли Ч от отвъдното”(1991), „Циклонско око” (1995), „Спрете Чарли” (2002), „Разбирам” (2006), „Гатанки от стъкло” (2008), „Базилика на ръкописа” (2010)„Запомняща се вечеря” (2012), „Вдъх” (2014) и „Човешки тишини” (2016). Борче Панов е автор и на алтернативните драматични текстове: „Пето календарно време” (2000), „Градът двойник” (2001), „Насред улицата – сляпа улица” (2002), „Хомо сапиенс” (2004), „Хванете сомнамбула” (2005), „Разделени от собствения си нос” (2006) и „Лятно кино” (2007).