автор: ivliter

Изневиделица
дъждът се спусна от небето.
Когато си поиска идва той –
за него няма разписание
и графиците ни човешки не важат.
Вали дъждът когато си поиска
с усещане
за неизбежност и значимост.
Вали и въпреки,
че може да сме недоволни
от неочакваната му визита,
за наша радост той закичва
дъждовното небе
с дъгата седемцветна.
И капките дъждовни
с очите на деца ни гледат.