Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vesselin_Zhelyazkov
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14181

Онлайн са:
Анонимни: 402
ХуЛитери: 4
Всичко: 406

Онлайн сега:
:: khanas
:: Oldman
:: pastirka
:: fyon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа нея господ точно в пет звъня
раздел: Поезия
автор: pastirka

Не навива будилник, но винаги става във пет.
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.

Подранилият изгрев я буди със първи лъчи.
Тя живее на края на селото с няколко котки.
Че я люби ѝ каза момче с добродушни очи,
на което пристана. Животът не беше се кротнал

и мъжът ѝ замина на фронта. Убиха го там...
Но усети, че бебе в утробата майчина носи.
– Аз на тейко ти името, сине, реших да ти дам,
ще го видиш на снимка и , знам, ще задаваш въпроси...

Изроди го съседката – баба с грижовни ръце.
Тя пови недоносчето в ленена кърпа тъкана.
Тази рожба без време се пръкна, с болнаво сърце
и земята пое я в прегръдката своя отрано.

Плака много... Не вдигна очи да погледне към друг.
И на нивата ходеше, и за дърва във гората.
Не свали и жалейката. Знае, че син и съпруг
я очакват... Тежи ѝ, отдавна тежи ѝ душата...

Оредяха във селото хората. Всички прибра
най-накрая пръстта. Тя остана. И нейните котки.
Още снощи, че изгрев последен ще бъде, разбра.
Точно в пет към отвъдното тръгна душата ѝ кротка.


Публикувано от BlackCat на 05.11.2024 @ 19:25:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   pastirka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Тук
автор: bukvist
1342 четения | оценка 3.66

показвания 42056
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"За нея господ точно в пет звъня" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: За нея господ точно в пет звъня
от zinka на 08.11.2024 @ 19:08:53
(Профил | Изпрати бележка)
Будилникън се сгънал от артрит,
а ТЯ - остава права до смъртта си ...
Една от многото ЖЕНИ ЗА МИТ,
ако умеем спомени да пазим...!

Тъжна история, правдива и... римувана. :)

Привет, Пастирка!

/аз... ще си повъздишам малко.../



Re: За нея господ точно в пет звъня
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 09.11.2024 @ 10:47:24
(Профил | Изпрати бележка)
Такива жени наистина са достойни за мит, как точно си го казала! Героинята ми е стилизиран образ, но има много като нея в действителния живот.
Благодаря, че ми поднесе стихотворен коментар, Зиночка!❤️

]


Re: За нея господ точно в пет звъня
от Bukvist на 08.11.2024 @ 12:02:20
(Профил | Изпрати бележка)
Емоционален, поетичен разказ си споделила.


Re: За нея господ точно в пет звъня
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 08.11.2024 @ 12:23:57
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, че прочете и коментира,
Буквите! Жив и здрав да си!🥰

]