автор: mariq-desislava

Дръж се за слънцето,
душичке моя -
ненагледна издайница,
напукана от жажда.

Не изпускай ръцете му -
восъчни протуберанси,
от които заглъхва сърцето.

Животът обрулва всяко стръкче небе,
понечило да вплете корени в теб,
но ти не се отказвай -
превърни босите дъждове
в последната си надежда,
наобратно върви,
ако трябва,
без посока и стремление.

Не падай по гръб
и не лази под натиска на дните.
Срежи камъните,
които ти се плезят под път и над път.

И не умирай, чуваш ли,
душичке?
Никога не умирай.
Дори и в краен случай.