автор: ivliter

И озарена планината
от слънчевото вдъхновение,
погледна ме и се засмя.
Засмя се цялата земя
и радостната нейна тръпка
през мен пробяга на мига.
А в клоните на тишината
щастливо птицата запя
нечувана все още песен.
И може ли да каже някой,
че този свят не е чудесен!?